Една от най-честите причини за прекратяване на трудовото правоотношение е дисциплинарното уволнение. Дисциплинарното уволнение е най-тежката санкция, която работодателят може да наложи на работника. Причините, за които можем да бъдем дисциплинарно уволнени са посочени в Кодекса на труда и това са:

• три закъснения или преждевременни напускания на работа, всяко от които е не по-малко от 1 час, в рамките на 1 календарен месец;
• неявяване на работа в рамките на 2 последователни дни;
• системно нарушаване на трудовата дисциплина;
• злоупотреба с доверието на работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения;
• ощетяване на клиентите от работника или служителя чрез измама в качество, тегло, цена на предлаганата стока или услуга – нужно е, при подобна ситуация, да има подадени сигнали от клиенти;
• участие в хазартни игри чрез телекомуникационни средства на предприятието;
• други тежки нарушения на трудовата дисциплина.

Как се налага дисциплинарното наказание – уволнение?

Дисциплинарните наказания, включително и уволнението, се налагат от работодателя с писмена заповед. Заповедта, задължително следва да е мотивирана – да съдържа данни за нарушителя, описание на нарушението – при какви обстоятелства и как е осъществено, датата или периода на нарушението, какво дисциплинарно наказание се налага и кои разпоредби от закона са нарушени. Според задължителната съдебна практика, заповедта за дисциплинарно уволнение, може да се мотивира и чрез препращане към друг акт на работодателя, който е доведен до знанието на работника или служителя.

Важното е от съдържанието на заповедта, работникът или служителят да има възможност да разбере причината, поради която трудовото правоотношение е прекратено, а съдът да може, да извърши проверка и въз основа на това, да заключи дали уволнението е законосъобразно.

Една от най-често срещаните пропуски от страна на работодателя, при налагане на дисциплинарното уволнение, е именно липсата на някои от горепосочените изисквания за съдържание. Тези пропуски водят до немотивирана и незаконосъобразна заповед, което е основание за отмяната й.

Наказанието дисциплинарно уволнение може да се наложи от работодателя в двумесечен срок от узнаване за извършеното нарушение, но не по-късно от 1 година от извършването му.

Какви задължения има работодателят преди да наложи дисциплинарно наказание – уволнение?

Преди налагане на наказанието, работодателят задължително следва да покани работника, за да даде обяснения по случая. Обясненията могат да бъдат дадени в писмена или устна форма. Работодателят е длъжен да приеме обясненията на работника. В случай, че не бъдат поискани или не бъдат приети обясненията на работника, а бъде наложено наказание дисциплинарно уволнение, то заповедта ще бъде незаконосъобразна и ще да бъде отменена от съда.

Връчва ли се заповедта на работника и какъв е реда?

Работодателят трябва да връчи заповедта лично на работника, срещу подпис и отбелязване на датата. При отказ на работникът да поучи и подпише заповедта, то работодателят има право:

да запознае работника със съдържанието на заповедта и да документира отказа за получаването й в протокол, в присъствието на двама свидетели, като отбележи, че работникът е запознат със съдържанието и отказва да се подпише.
да изпрати заповедта на адреса, на работника с препоръчано писмо, с обратна разписка.

Подлежи ли на обжалване уволнението и в какъв срок?

Заповедта се обжалва в срок от 2 месеца. Работника има право да иска от съда:

• признаване на уволнението за незаконно и искане за неговата отмяна;
• възстановяване на работа;
• обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради признатото за незаконно уволнение, но за не повече от 6 месеца;
• промяна на основанието, на което е извършено уволнението;

Кога работникът следва да се върне на работа, в случай, че заповедта бъде отменена?

Работникът има право в 14 дневен срок от постановяване на съдебното решение, да се яви на работа, в противен случай, трудовият договор се счита за прекратен. В случай, че работодателят откаже и не допусне връщането на работа на служителя, то той му дължи обезщетение за срока на недопускане.

За чия сметка остават разноски направени по оспорване на заповедта за уволнение?

В случай, че съдът отмени заповедта за уволнение, разноските направени от работника за адвокатско възнаграждение, следва да се възстановят от работодателя. Важно е да се знае, че исковете по оспорване на заповедта са освободени от държавна такса, т. е. производството е безплатно за работника, а работодателят е този който следва да заплати и всички държавни такси по делото.